Бог създаде слънцето – „по-голямата светлина“ – на четвъртия ден (Бит. 1:14–19), заедно с луната и звездите. В продължение на много хилядолетия хората странно са се покланяли на слънцето, сякаш то има някакво собствено съзнание или воля. Слънцето, луната и звездите са внушителни творения на нашия Създател, но да ги превръщаме в богове е глупаво, тъй като те са чисто резултат от творчески процес. Бог е светлина (1 Йоан 1:5) и без Него нищо не съществува, и всичко е тъмнина.
Божието върховенство над слънцето е демонстрирано най-ясно, когато Христос висеше между небето и земята, по което време имаше тъмнина по цялата земя за период от три часа. Това беше най-тържествено събитие, когато безгрешният Божий Син поемаше върху Себе Си присъдата, която ти и аз заслужавахме!
Това не беше просто затъмнение и по няколко причини: това беше по време на Пасха, която се случва при пълнолуние (затъмненията се случват при новолуние); затъмненията не траят три часа; и Лука ни казва, че е засегнало „цялата земя“. Не, това беше Бог, Който целенасочено скриваше сцената, докато се извършваше свята сделка, когато моят грях беше положен върху Господ Исус. Как би могъл някой да гледа, когато Христос Спасителят беше изоставен от Своя Бог? Малко след това нашият благословен Господ щеше да издъхне, докато предаваше духа Си на Отца.
Тъмнината беше подходяща тогава, но о, нека не отвръщаме поглед от Него сега! Същият Този, Който наведе святата Си глава за нас, е Светлата Утринна Звезда, Който наистина е възкръснал и сега седи от дясната страна на Бога.
„Защото Бог, Който заповяда на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който озари сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос“ (2 Кор. 4:6).
