Цяла нощ благословеният Господ на славата беше подложен на жестокото насилие на религиозните водачи, които преди това бяха замислили смъртта Му. След това към това се добави изпитанието на втори фалшив процес пред римски съдия, който провъзгласи Неговата невинност, но все пак нареди да бъде бичуван и накрая произнесе несправедливата присъда за разпятие. Тогава римските войници добавиха своята омразна злоупотреба с плюене, подигравки и физически наранявания, преди най-накрая да Го приковат на кръста. Шокиращата омраза на евреи и езичници – независимо дали светски власти, религиозни власти, обикновени хора или дори осъдени престъпници – не престана да се проявява. Дори когато този търпелив Страдалец висеше там, те продължаваха своите презрителни подигравки. Колко ясно, макар и безмерно тъжно, е това демонстриране на действителната омраза на естественото човешко сърце към Бога!
Наистина, чудна отвъд всякакво изражение е смирената благодат и търпение на Човека на скърбите. Никой не можеше да разбере спокойното, тихо достойнство, с което Той понесе несправедливостта на човешките обиди и наранявания. Но колкото и дълбоко да чувстваше тези неща, това беше за Него нищо в сравнение с мъката на Неговите страдания в тъмнина от шестия час (пладне) до деветия час. Как този вик на изоставяне трябва да развълнува всяко вярващо сърце в най-дълбоките му кътчета! Наистина, той е предназначен за цялата вселена да чуе, за да могат хората да осъзнаят, че безгрешният Господ на славата трябва Сам да понесе проклятието на страховития Божи съд, за да извърши изкупление за вината на нашите грехове. Той доброволно е направил това в несравнима, чудна любов. Каква гледка, която да развълнува сърцата ни в обожателно поклонение!
