Нашият стих ни казва, че Исус е осветил Своя народ чрез Своята собствена кръв. Освещението е тема в Писанието, която често е неразбрана. Да бъдеш осветен означава да бъдеш отделен; то е свързано с думата „свят“. Има позиционно еднократно освещение, за което говори нашият стих, и има практическо освещение, в което всеки ден научаваме повече какво е угодно на нашия Отец и на Господ Исус.
В този стих четем, че сме били осветени „веднъж завинаги“ чрез Неговата собствена кръв. Както предмети, така и хора в Стария Завет са били, в тип, осветени чрез кръвта на животни. Децата на Израел в Египет са били отделени за Бога и от Египет чрез кръвта на пасхалното агне. Те са били отделени от съда, който е паднал върху Египет със смъртта на първородните. Ние също сме били отделени за Бога и от този свят и неговия съд чрез проливането на кръвта на Господ Исус (Гал. 1:4). За да бъдем наистина осветени за Бога, беше необходима кръвта на Божия Син, истинското Божие Агне.
Ние сме били отделени за Бога за Него Самия и за Негова употреба. Съдовете в скинията са били осветени (Лев. 8:10), но те не са били просто отделени да стоят на рафт. Те са били предназначени да бъдат използвани. Така нашият Бог и Отец ни е отделил за Себе Си, за да ни използва. Скъпи събратя вярващи, вие сте били отделени за Бога. Сега Той иска да ви използва в Своето служение. Всеки вярващ има дар и служение за Господа. Той не иска да стоим на рафт, така да се каже, събирайки прах. Той желае да ни използва за Своя собствена слава и за благословение на другите, било то в евангелието, или в учението, или в пастирската грижа за Неговото стадо, или в помагането по много задкулисни начини, които са толкова необходими. Нека бъдем намерени „винаги изобилстващи в Господното дело“, когато Той дойде.
