Тези думи са част от увещанието на Йехова към израелския народ да „бъдат силни и да влязат и да притежават“ Ханаан (Втор. 11:8).
Това беше много различна земя от тази, която бяха напуснали. Египет беше равна, суха страна, където трябваше да напояват посевите си, като разпръскват водата на река Нил с краката си. Те бяха работили това, сякаш отглеждаха зеленчукова градина. Очите им бяха на земята, а не на небето.
Но топографията на Ханаан попиваше небесния дъжд. Това беше „земя, течаща с мляко и мед“ (ст. 9); „добра земя“ (8:7), която символизира небесните места, в които духовните благословения на християнството са свободно достъпни днес (Еф. 1:3).
Когато апостол Павел се моли на Отца за ефесяните – и за нас – „да ви даде, според богатството на Своята слава, да бъдете укрепени със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек“, това е, за да можем да „можем да разберем с всички светии каква е широчината и дължината, и дълбочината, и височината – да познаем Христовата любов, която надминава познанието; за да [бъдем] изпълнени с цялата Божия пълнота“ (3:16–19).
Павел се наслаждаваше на духовните върхове на християнството, въпреки че беше затворник в Рим (ст. 1) и искаше неговите събратя вярващи да правят същото. Това е издигната и обширна гледка на благословение, която далеч надхвърля всяка градина на наслада, която този свят предлага. Нека молитвата на Павел в Ефесяни ни насърчи да изследваме, преживяваме и се наслаждаваме на нашата небесна земя.
