С простота и чистота на мъдрост Господ Исус беше заглушил въпросите на главните свещеници, книжници и садукеи. Сега Той Сам задава въпрос от жизненоважно значение, на който те не могат да отговорят, но който би трябвало да знаят от старозаветните си Писания. Защо книжниците казваха, че Христос, Месията, е Давидов син, въпреки че самият Давид в Псалм 110:1 ясно нарича Месията „моят Господ“? Не можеше да има съмнение относно приложението на това Писание и книжниците не можеха да го оспорят, но все пак нямаха отговор.
Ценният факт е, че и двете са верни: Той е не само Потомък на Давид, но и Корен на Давид (Откр. 22:16). Като Човек, Той е Давидов Син, но като Бог, Той е Давидов Господ. Въпреки че като Човек Той произлезе от Давид, все пак, тъй като Той е Бог над всичко, също толкова вярно е, че Давид произлезе от Него. Разбира се, Неговата вечна слава като Бог е далеч най-важната, но това беше пренебрегнато и игнорирано от книжниците. Същото трагично невежество се повтаря и днес, дори от мнозина, които твърдят, че са християни. Те признават, че Исус наистина е велик човек, но забравят – а в много случаи дори силно отричат – че Той е Бог, проявен в плът. Въпросът на Господа трябва да подтикне всяка такава душа да осъзнае, че трябва да се учи от Божието Слово. Ако Христос е Давидов Господ, как тогава Той е негов Син? Нека хората се изправят сериозно пред този въпрос.
В Христос, верния Човешки Син, Светия,
Сияе слава, далеч по-голяма от чистата човечност:
Славата на живия Бог, славата на Отчевия Син
Чието величие и любов обхващат всички векове на вечността.
