Рут беше упорита. Тя не беше усърдна един ден и мързелива на следващия; тя остана с девиците на Вооз да събира класове до края на ечемичената жътва и на пшеничената жътва. Ден след ден тя събираше класове до края както на ечемичената, така и на пшеничената жътва (Рут 2:23). Верейците бяха специално похвалени не просто за търсенето на Писанията, а защото го правеха ежедневно (Деяния 17:11). Лесно е да бъдеш усърден за един ден, но да бъдеш усърден ден след ден изисква постоянство. „Ежедневно“ е трудна и изпитваща дума. Нека ученикът „взема кръста си ежедневно“, казва Господ. Да положиш големи усилия, за да направиш някаква героична жертва, е сравнително лесно, но да продължаваш тихо ден след ден да следваш Христос е изпитанието. Не човекът, който започва добре, печели състезанието, а човекът, който постоянства.
Накрая четем, че Рут „изби това, което беше събрала“. Не е достатъчно да се събере ечемикът и пшеницата, те трябва да бъдат избити. Истината, която събираме, било то чрез нашето лично изучаване, или от служението на други, трябва да стане предмет на молитва и размишление, ако иска да насърчи духовен растеж. Самото придобиване на истина само ще надуе. Тя трябва да бъде наслаждавана в общение с Господа, ако иска да доведе до по-нататъшно познание на Господа.
Така, за да се постигне духовен напредък, е необходимо състояние на душата, което се характеризира с подчинение, усърдие, постоянство и размишление.
