Как така сме били толкова лоши събирачи на класове? Не е ли защото събирането на класове изисква условия, на които не винаги сме готови да се подчиним? Това става явно, когато забелязваме качествата, които направиха Рут толкова отлична събирачка на класове.
Рут се отличаваше с дух на смирение и подчинение. Тя казва на Ноемин: „Моля, пусни ме да отида“, и отново казва на слугата: „Моля, пусни ме да събирам класове.“ Тя не действаше независимо от други, които бяха по-възрастни и по-опитни от нея. Тя не презираше ръководството и съвета. Тя не страдаше от несломена воля, която я караше да прави това, което беше правилно в нейните собствени очи. Петър може да каже: „всички вие бъдете покорни един на друг и се облечете със смирение“ (1 Пет. 5:5). Подчинението и смирението са свързани заедно от Божия Дух. Гордият човек не обича да се подчинява на никого. Несломената воля е най-голямата пречка за растежа в благодат.
Рут се отличаваше с усърдие. Както четем в стих 7: „тя дойде и продължи от сутринта досега, макар че малко си почина в къщата.“ Отново в стих 17 четем: „тя събираше класове на полето до вечерта.“ Няма ли голяма липса на усърдие сред вярващите в Божиите неща? Ние сме достатъчно усърдни в нещата от този свят, но уви, нещата на Господа твърде често имат само случайни моменти от живота ни. Усърдни ли сме в изучаването на Словото? Усърдни ли сме в молитва? Може да се оправдаваме, че бързината и трудностите на живота оставят малко време, но въпросът все още е: как прекарваме малкото време, което имаме? Ако желаем да влезем в наслаждението на нашето наследство, трябва да бъдем усърдни. Нищо чудно, ако постигаме малък духовен напредък, когато можем да намерим време да четем ежедневните новини и лека литература от този свят, но не намираме време да събираме класове в богатите пасища на Божието свято Слово.
