Когато четем разпоредбите на закона, дадени на израелския народ, те могат да ни се сторят малко далечни и откъснати от нас; освен това, теологично погледнато, ние изобщо не сме „под закона“. От това лесно бихме могли да заключим, че трябва изобщо да пренебрегнем тези старозаветни текстове – те не се отнасят до нас. Но ако не всичко се отнася до нас, то със сигурност е за нас. Апостол Павел е изяснил това изобилно в няколко пасажа (Рим. 15:4; 1 Кор. 10:11; 2 Тим. 3:16); законът е бил „сянка на бъдещите добри неща“ (Евр. 10:1).
Моисей получи определени разпоредби за израелския народ след даването на Десетте заповеди. Тук се открояват две точки във връзка с олтара. Първо, когато се издигаше каменен олтар, не трябваше да се използва никакъв инструмент при неговото изграждане. Камъни от естественото им местоположение и в естественото им състояние трябваше да се използват без никаква промяна от инструменти от човешка ръка. Това говори за факта, че не трябва да има човешки нововъведения, когато става въпрос за поклонение. Имаме изобилно библейско откровение за това как се събира и покланя новозаветното събрание. Не е нужно да измисляме нещо по-приятно за човека или плътта.
Второ, не трябваше да има стъпала към олтара – предупреждение срещу неморалност, свързана с олтара. Също така, не трябваше да има възвисяване на човека. Колко е провалила Църквата в това! Принципът на „клерикализма“, където човекът става център, започна много рано в църковната история. Човекът не трябва да се вижда, а само Господ. Трябва да останем близо до Словото по тези въпроси – Господ е по-мъдър от нас.
