13 Гледах в нощните видения, и, ето, един като Син человечески идеше с облаците небесни и стигна до Ветхия с Дни; и го въведоха пред него. 14 И даде се нему власт и слава и царуване за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна която няма да премине, и царуването му което няма да се развали.
1 И във второто лето на царуването Навуходоносорово, Навуходоносор сънува сънища; и смути се духът му, и сънът му побегна от него. 2 И рече царят да повикат вълхвите и вражарите и омаятелите и Халдеите за да явят на царя сънищата му. Дойдоха прочее и предстанаха пред царя. 3 И рече им царят: Сънувах сън; и духът ми се смути за да позная съна. 4 И говориха Халдеите на царя Сирски и рекоха: Царю, да си жив въ век! кажи съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието. 5 Царят отговори и рече на Халдеите: Той избегна от мене. Ако не ми направите познат съна и тълкованието му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще станат гноища; 6 но ако явите съна и тълкованието му, ще вземете от мене дарове и въздаяния и голяма чест. Явете ми, прочее, съна и тълкованието му. 7 Отговориха втори път и рекоха: Да каже царят съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието му. 8 Царят отговори и рече: Наистина разумявам че вие искате да изкупувате време, понеже видите че избегна от мене това нещо. 9 Но ако не ми обадите съна, това е самото решение за вас; защото сте се съветвали да речете лъжливи и разтлени думи пред мене доде се промени времето. Кажете ми прочее съна, и ще позная че можете да ми явите и тълкованието му. 10 Отговориха Халдеите пред царя и рекоха: Няма человек на земята, който да може да яви тази царска работа, както няма никой цар, княз, или управител който да иска таквиз неща от вълхвъ, или вражар, или Халдей. 11 И това нещо което царят иска е мъчно; и няма друг който да може да го яви пред царя освен боговете, на които жилището не е с плът. 12 За то се разяри царят и разгневи се много, и рече да погубят всичките мъдреци Вавилонски. 13 И излезе решението, и мъдреците се умъртвяваха: потърсиха още и Даниила и другарите му за да ги убият. 14 И отговори Даниил с благоразумие и мъдрост към Ариоха царския началник на телохранителите, който излезе да убие мъдреците Вавилонски. 15 Отговори и рече на Ариоха царския началник: Защо това притеснително решение от царя? Тогаз Ариох яви работата Даниилу. 16 И влезе Даниил и моли царя да му даде време, та да яви на царя тълкованието. 17 Тогаз отиде Даниил в дома си, и обяви това нещо на Анания, Мисаила, и Азария другарите си, 18 за да искат милост от Бога небеснаго заради тази тайна, щото да не погине Даниил и другарите му с другите Вавилонски мъдреци. 19 И откри се тайната Даниилу чрез видение през нощта. Тогаз благослови Даниил Бога небеснаго. 20 И говори Даниил и рече: - Да е благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са негови. 21 И той променява времената и порите: Сваля царе, и поставя царе: Дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните. 22 Той открива дълбоките и скритите: Познава онова което е в тъмнината; И виделината обитава с него. 23 Тебе, Боже на отците ми, благодаря. И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила; И сега си ми направил познато онова Което попросихме от тебе; Защото ти направи позната нам царската работа. 24 И тъй, отиде Даниил при Ариоха, когото царят бе наредил да погуби мъдреците Вавилонски: отиде, и му рече така: да не погубиш мъдрещите Вавилонски. Въведи ме пред царя, и аз ще явя тълкованието на царя. 25 Тогаз Ариох побърза да въведе Даниила пред царя, и му каза така: Намерих мъж от пленниците Юдини който ще яви тълкованието на царя. 26 Отговори царят и рече Даниилу, на когото името бе Валтасасар: Можеш ли да ми явиш съна който видях, и тълкуванието му? 27 Отговори Даниил пред царя и рече: Тайната за която царят пита не могат мъдреци, вражари, вълхви, или предвещатели да я явят на царя; 28 но има Бог на небето който открива тайни, и прави знайно на цар Навуходоносора що има да стане в сетните дни. Сънят ти и виденията на твоята глава върху одъра ти са тези: 29 Царю, размишленията ти възлезоха в ума ти на одъра ти заради онова което има да стане подир това; и онзи който открива тайни яви ти що има да стане. 30 Но заради мене, това тайнство не ми се откри чрез някоя мъдрост която бих имал аз повече от всичките живи, но за да се обяви тълкованието на царя, и да познаеш размишленията на сърдцето си. 31 Ти, царю, си видял, и ето образ голям. Този образ, който бе велик, и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе; и зракът му бе страшен. 32 Главата на онзи образ бе от чисто злато, гръдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, 33 голените му от желязо, нозете му една част от желязо а една от кал. 34 Гледал си ти доде се отсече камик без ръце; и удари образа в нозете му които бяха от желязо и кал, и ги съкруши. 35 Тогаз желязото, калта, медта, среброто, и златото съкрушиха се купно, и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна, и не се намери за тях никое място; а камикът който удари образа стана планина голяма и изпълни всичката земя. 36 Това е сънят; и тълкованието му ще кажем пред царя. 37 Ти си, царю, цар на царе; защото Бог небесний ти даде царство, сила и крепост, и слава. 38 И на всяко място дето живеят человеческите синове, горските зверове и птиците небесни даде в ръката ти, и те постави господар над всички тях. Ти си оная златна глава. 39 И подир тебе ще възстане друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед което ще обладае всичката земя. 40 И четвъртото царство ще стане крепко като желязо; понеже желязото съкрушава и сдробява всичко, и, както желязото което строшава всичко, така ще стрива и строшава. 41 А понеже си видял нозете и пръстите част от грънчарска кал а част от желязо, ще е едно царство разделено; но ще има нещо в него от силата на желязото, както си видял ти желязото смесено с глинена кал. 42 И както пръстите на нозете бяха част от желязо и част от кал, така царството ще е в някои страни крепко и в някои ломко. 43 И както си видял ти желязото смесено с глинена кал, така ще се размесят със семе на человеци; но не ще да са слепени един с друг, както желязото не се смиса с калта. 44 И в дните на онези царе ще възстави Бог небесний царство което въ век няма да се развали; и това царство няма да премине в други люде; ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребивае въ век. 45 Както си видял ти, че камик се отсече от гората без ръце, и съкруши желязото, медта, калта, среброто, и златото, Бог великий направи познато на царя което има да стане подир това; и истинен е сънът, и верно тълкованието му. 46 Тогаз цар Навуходоносор падна на лице и се поклони Даниилу, и заповяда да му принесат приношение и кадения.. 47 И говори царят Даниилу и рече: Наистина ваший Бог, той е Бог на боговете, и Господ на царете, и който открива тайни, защото възможе ти да откриеш тази тайна. 48 Тогаз царят възвеличи Даниила, и дарове големи и много му даде, и го постави господар над всичката Вавилонска област и началник на управителите над всичките мъдреци Вавилонски. 49 И поиска Даниил от царя; и постави Седраха, Мисаха, и Авденаго над делата на Вавилонската област; а Даниил беше в царския двор.
1 В първата година на Валтасара Вавилонския цар Даниил видя сън, и видения на главата си върху одъра си; тогаз писа съна, и приказа оглавлението на думите. 2 Даниил говори и рече: Аз видях във видението си ноще, и, ето, четирите ветрища небесни се устремиха върх голямото море. 3 И четири големи зверове възлезоха из морето различни един от друг. 4 Първият бе като лъв, и имаше крила орлови: гледах доде се изскубаха крилата му, и стана от земята, и застана на нозете си като человек, и человеческо сърдце му се даде. 5 И ето после вторий звяр приличен на мечка, и се подигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много плъти. 6 Подир това видях, и ето друг като рис, който имаше на гърба си четири птичи крила: звярът имаше още и четири глави; и му се даде власт. 7 Подир това видях въ виденията на нощта, и ето четвъртий звяр, страшен и ужасен и твърде як; и имаше големи железни зъби: пояждаше и съкрушаваше, и стъпкуваше остатъка с нозете си; и той различаваше от всичките зверове които бяха преди него; и имаше десет рога. 8 Преглеждах роговете, и, ето, друг малък рог излезе между тях, пред който три от първите рогове се изкорениха; и, ето, в този рог имаше очи като человечески очи, и уста които говореха наголемо. 9 Гледах додето престоли се положиха, и Ветхият с Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг, и космите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламици, колелата му огън палещ. 10 Река огнена изпред него излизаше и течеше: тисяща тисящи му слугуваха, и тми на тми предстояваха пред него: съдилището седна, и книгите се отвориха, 11 Гледах тогаз, поради гласа на великите думи които рогът говореше, гледах доде се умъртви звярът, и тялото му се погуби и се даде на изгорение огнено. 12 А за другите зверове, властта им се отне; но даде им се продължение на живот до време и пора. 13 Гледах в нощните видения, и, ето, един като Син человечески идеше с облаците небесни и стигна до Ветхия с Дни; и го въведоха пред него. 14 И даде се нему власт и слава и царуване за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна която няма да премине, и царуването му което няма да се развали. 15 Аз Даниил наскърбих се в духа си вътре в тялото си; и виденията на главата ми ме смутиха. 16 Приближих се при едного от предстоещите и исках да науча от него истината за всичко това. И говори ми и яви ми тълкованието на тези неща. 17 Тези четири големи зверове са четири царе които ще се дигнат от земята. 18 Но светите на Вишнаго ще приемат царството, и ще имат царството въ век и въ веки веков. 19 Тогаз исках да науча истината за четвъртия звяр който различаваше от всичките други, твърде страшен, на когото зъбите бяха железни и ноктите му медни: пояждаше, съкрушаваше, и стъпкуваше остатъка с нозете си, - 20 и за десетте рога които бяха на главата му, и за другия който излезе и пред който паднаха три, - за онзи рог който имаше очи, и уста които говореха наголямо, на когото видът бе по-як нежели на другарите му. 21 Гледах, и онзи рог правеше бранъ с светите, и преукрепяваше се против тях, 22 доде дойде Ветхият с Дни, и даде се съдът на светите на Вишнаго; и времето стигна, и светите взеха царството. 23 Така рече той: четвъртий звяр ще е четвъртото царство на земята, което ще различава от всичките царства, и ще изяде всичката земя, и ще я стъпче и съкруши. 24 И десетте рога са десет царе които ще станат от това царство; и след тях друг ще стане; и той ще различава от първите, и ще покори трима царе. 25 И ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони; и ще се дадат в ръката му до време и времена и пол време. 26 Съдилище обаче ще седне, и ще се отнеме властта му, за да се изтреби и погуби до край. 27 И царството, и властта, и величието на царствата които са под всичкото небе ще се даде на людете на светите на Вишнаго, на когото царството е царство вечно; и всичките власти ще служат и ще се покорят нему. 28 До тук е свършъкът на това нещо. Колкото заради мене Даниила, размишленията ми много ме смущаваха, и зракът ми се измени в мене; но упазих това нещо в сърдцето си.
Данаил 7:13–14 · Данаил 2 · Данаил 7 · BG1871
В книгата на Даниил, глава 7, на Даниил е дадено видение за четирите видни империи, които ще управляват земята, и по-специално, над неговия народ Израел. Докато в глава 2 същите тези империи са видени като различни метали, тук във видението на Даниил те са разглеждани като зверове. Това би представлявало техния характер от Божия гледна точка. Тези империи до голяма степен действаха по своя воля, без да признават истинския Бог на небето.
Въпреки това, във видението е представен и Един, който е Син Човешки. В Даниил 2 намираме Христос, изобразен като Камъка, който ще смаже всички империи на хората и ще се превърне в голяма планина, която ще изпълни земята.
Тук в Даниил 7 виждаме Сина Човешки да идва пред Стария на Дните на небесните облаци. Виждаме, че абсолютна власт е дадена на Сина Човешки. Всички народи, племена и езици трябва да Му служат.
В началото Господ Бог повери на Адам власт над земята. Все пак знаем, че Адам загуби тази власт, когато той и Ева паднаха в грях (Битие 3). Други хора като Ной, Соломон и Навуходоносор бяха поставени на места на власт и управление, но всеки от тях се провали. Дори и днес всеки владетел е белязан от провал и грях по някакъв начин.
Накрая, в този Син Човешки, нашия Господ Исус Христос, нашият Отец е намерил Човека по Своето сърце, на когото може да повери цялото управление и власт. Нека се подчиним на Неговата власт още днес!
