7 защото Господ Бог твой благослови те въ всичките дела на ръцете ти: познава пътуванието ти през тази голяма пустиня: в тези четиридесет години Господ Бог твой беше с тебе: не си останал оскуден от нищо.
1 (по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен; 2 Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона; 3 Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра; 4 Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен; 5 Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините: 7 От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг. 8 Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях. 9 Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята. 10 Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините: 11 Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си: 12 При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят. 13 Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята: 14 Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята, 15 И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека. 16 Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил, 17 Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка: 18 Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище. 19 Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си. 20 Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни. 21 Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си. 22 Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си. 23 Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер. 24 Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти. 25 Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи. 26 Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него. 27 Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им. 28 Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост: 29 Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си: 30 Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята. 31 Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ, 32 Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят. 33 Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам. 34 Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.
16 И призва глад на земята; Строши всяко подкрепение от хляб. 17 Изпроводи пред тях человека, Иосифа, продадения като раб; 18 Комуто нозете стесниха в окови: Туриха го в железа, 19 Доде дойде неговото слово: Словото Господне го опита. 20 Проводи царът и го развърза, Управителът на народите, и освободи го. 21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот, 22 За да вързва князовете му по волята си, И да вразумява старейшините му. 23 Тогаз дойде Израил в Египет, И Яков се пресели в Хамовата земя.
Псалм 104 разказва за Бога на творението и Неговите многообразни дела на мъдрост. Сега Псалм 105 провъзгласява чудесните Божии дела в изкуплението. В Псалм 104 цялото човечество можеше да се наслаждава на Божието творение. За разлика от това, Псалм 105 говори за отделни народи, но също и за едно уникално семейство, което получи Божиите обещания. Този Бог, който спазва завета, говори първо на Авраам, след това на Исаак, след това на Яков, обещавайки Ханаан за тяхно наследство. Но как? Те бяха толкова малко, и всички тези патриарси се озоваха в чужди земи понякога. Въпреки това, Бог ги запази (Пс. 105:7–15).
След това последва тежък период на глад и изпитания, и семейството на Яков се премести в Египет (ст. 16–23). Все пак Бог не ги забрави. Още преди да настъпи гладът, „Той изпрати човек пред тях – Йосиф“ (ст. 17). Личната история на Йосиф сама по себе си беше проява на Божиите обещания, и неговото присъствие в Египет позволи на Божия народ да се увеличи (ст. 24).
Все пак техните изпитания се задълбочиха. Египтяните започнаха да мразят Божия народ. Потомците на Авраам може би са се чудили дали Бог някога ще спази обещанията Си! Може би понякога се чувстваме по същия начин. Но втората половина на Псалм 105 разказва за Божиите знамения и чудеса в Египет, Неговото могъщо избавление на Неговия народ и Неговата защитна грижа в пустинята. Както Моисей заяви: „Господ, вашият Бог, е бил с вас; не сте имали недостиг от нищо“ (Втор. 2:7). Нашият псалмист се съгласява, че „Той си спомни Своето свято обещание“, да доведе Своите „избрани“ до обещаната земя, където те можеха да „спазват Неговите наредби и да пазят Неговите закони“ (ст. 42–45).
Днес Бог иска да живеем в земята на Неговите небесни благословения, осигурени за нас чрез изкупителното дело на ИсусХристос. Той иска да имате тази радост! Подобно на Неговия народ от древността, нека пазим Неговото слово и провъзгласяваме Неговата хвала.
