23 него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте;
1 Кой повярва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? 2 Защото възлезе пред него както отрасъл, И както корен от суха земя: Нямаше вид нито великолепие, та да го видим, Нито благообразие, та да го желаем. 3 Презрен и отхвърлен от человеците: человек на скърби и навикнал на болест; И, както человек от когото отвръща някой лице, презрен бе, И за нищо го не вменихме. 4 Той наистина взе на себе си болестите ни, И със скърбите ни се натовари; А ние го възмнехме уязвен, Поразен от Бога, и оскърбен. 5 Но той биде наранен заради престъпленията ни, Биен биде заради беззаконията ни: Наказанието биде на него за нашия мир; И с неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. 7 Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си. 8 чрез угнетение и съдба биде грабнат; А за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите: Заради престъплението на людете ми биде уязвен. 9 И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му. 10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание. Когато дадеш душата му приношение за престъпление, Ще види семе, ще продължи дните си, И волята Господня ще благоуспее в ръката му. 11 Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити; Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, Защото той ще се натовари с беззаконията им. 12 За то ще му дам дял с големите; И със силните ще раздели корист, Защото предаде себе си на смърт, И с престъпници се счете; И той взе на себе си греховете на мнозина, И ще ходатайствува за престъпниците.
2 Знаете че след два дни ще бъде Пасха, и Син человечески ще бъде предаден на разпятие.
Деяния 2:23 · Исая 53 · Матей 26:2 · BG1871
Името „Човешкият Син“ се появява пет пъти в Матей 26. Поразително е да ги свържем заедно. Три пъти се говори за Него като предаден. Това, както знаем, е от Юда, един от дванадесетте апостоли, които Го следваха три години и половина. В стих 2 Господ каза, че ще бъде предаден, за да бъде разпънат по време на Пасхата. Той знаеше начина на Своята смърт, както и времето.
Четвърти път Той казва, че Човешкият Син отива, както е писано за Него (Мат. 26:24). Въпреки че Той беше предаден от Юда в нечестивите ръце на хора, които щяха да Го разпънат и убият (Деяния 2:23), все пак беше предсказано в Писанията, че Той трябва да страда. От първото обещание в Градината, за Семето на жената, до пророчеството на Исая 53, много писания обявиха, че Той трябва да страда за греховете на Своя народ.
Последното споменаване на Човешкия Син в тази глава е в стих 64: „Отсега нататък ще видите Човешкия Син да седи отдясно на Силата и да идва на небесните облаци.“ Първосвещеникът току-що беше наредил на Господ да им каже дали Той е Христос, Божият Син. Господ отговаря утвърдително – така беше, както той каза. Той говори за Себе Си като за прославения Човешки Син. Той щеше да страда, както беше писано за Него, но след това щеше да бъде прославен. Първо, Той скоро щеше да седне отдясно на силата. Това е мястото, където Го познаваме днес. Той е там за нас. След това, в онзи скоро идващ ден на Неговата сила, Той ще дойде на небесните облаци, за да царува. В тази прекрасна глава, тогава, виждаме Човешкия Син предаден, но отиващ, както беше писано за Него; а също и Неговата бъдеща слава, отговорът на всички Негови страдания. Нашата привилегия днес е да Го познаваме отдясно на силата. Нека Му се покланяме!
