Колко пълно беше падението и отделянето от Бога! Бог беше напълно благословил; Сатана внушава, че Бог задържа най-добрия дар от завист, за да не стане човекът като Него. Човекът се доверява на Сатана за доброта, а не на Бога, Когото съди според лъжата на Сатана. Той вярва на Сатана вместо на Бога, когато му казва, че няма да умре, както Бог каза, че ще умре, и отхвърля Бога, Който го е благословил, за да задоволи своите похоти. Не доверявайки се на Бога, той използва собствената си воля, за да търси щастие, като по-сигурен начин, както правят хората сега.
Виждаме във Филипяни 2 колко напълно Господ Исус прослави Бога във всички тези точки, действайки по начин, точно противоположен на Адам. Можем да отбележим също, че Адам го направи, за да възвиси себе си, да бъде като Бог, като кражба; докато Христос, когато беше в божествена слава, се изпразни, за да бъде като човек, и беше послушен, а не непослушен, до смърт.
Забележете също как скриването на греха от себе си изчезва, когато Бог дойде. Адам, който беше покрил голотата си, говори за нея, когато Бог е там, сякаш не е направил нищо, за да я покрие. И така е с всичките ни усилия да измислим нещо, което да скрие греха ни, или да изградим нашата праведност. Освен това, човек бяга от Бога, преди Бог да го изгони праведно от Своето присъствие и благословение. Познанието за доброто и злото в състояние на непокорство ни кара да се страхуваме от Бога и трябва да има божествено дело и праведност, за да го покрие.
Забележете още нещо, което е от голямо значение: Адам нямаше обещание; няма такова за първия Адам; няма възстановяване на първия човек; няма път обратно към дървото на живота; всичко е във Втория, Семето на жената. В осъждането на Сатана, Той и Неговата победа са обещани (Битие 3:15).
