Ежедневна светлина, 15 март: Прискърбна е душата ми до смърт

Чрез страданията да направи съвършен началника на тяхното спасение.

Евреи 2:10

Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене. И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти.

Матей 26:38–39

И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.

Лука 22:44

Смъртни болезни ме обиколиха, И адви утеснания ме снамериха: Скръб и болка срещнах.

Псалми 116:3

Укор съкруши сърдцето ми, и страдам: А чаках да ме пожали някой, но няма никой, - И утешители, но не намерих.

Псалми 69:20

Погледни надясно, и, ето, няма никой да ме познава: Прибежище не се намери за мене: Няма кой да попита за състоянието на душата ми.

Псалми 142:4

Презрен и отхвърлен от человеците: человек на скърби и навикнал на болест; И, както человек от когото отвръща някой лице, презрен бе, И за нищо го не вменихме.

Исая 53:3

Защото в шест дни направи Господ небето и земята, морето, и всичко което е в тях.

Изход 20:11

Първому Певцу. Псалом Давидов. Небесата разказват славата Божия, И твърдта възвещава делото на ръцете му.

Псалми 19:1

Съ словото Господне станаха небесата, И с диханието на устата му всичкото им воинство. Защото той рече, и стана: Той повеле, и утвърди се всичко.

Псалми 33:6, 9

Ето, народите са като капка от ведро, И считат се като тънък прашец на къпона: Ето, островите като прах що се дига.

Исая 40:15

С вяра разумяваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите.

Евреи 11:3

Когато гледам твоите небеса, делото на пръстите ти, Луната и звездите които си ти поставил, Що е человекът та да го помниш? Или син человечески та да го посвещаваш?

Псалми 8:3–4