събота, 4 август 2018 г.

като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на вярата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдясно на престола Божий.

Евреи 12:2

Аз те прославих на земята: свърших работата която ми даде да върша.

Йоан 17:4

С която воля сме осветени чрез приношението на тялото Исус Христово принесено един път. И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове; но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му. Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите.

Евреи 10:10–14

и като изтреби противния нам с постановленията запис който беше против нас, и махна го отсред, и прикова го на кръста;

Колосяни 2:14

За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак. Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.

Йоан 10:17–18

Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си.

Йоан 15:13