В ярък контраст с бунтовническото отхвърляне на Израел на техния истински Месия, за възлюбените Божии светии днес се казва, че са „избран род“. Ето истинското Божие избрание, онези, избрани от Него, чието знание е взело предвид всяко обстоятелство много преди сътворението. Това е скъпоценна, чудесна истина – много по-висша от тази, че Израел е Божият избран земен народ.
„Царско свещенство“ е аналог на „свято свещенство“, което намираме в стих 5: „и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, за да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.“ „Свято свещенство“ е към Бога, а „царско свещенство“ е към хората. Царският характер е да носи Божието свидетелство към света – достойнство, дадено на грешници, спасени по благодат.
„Свет народ“ е в контраст с Израел по плът, в нейното непокорство. То говори за жизненоважно освещение за Божията слава, отделяне за Него Самия.
„Люде, придобити от Бога“ дава смисъл на това да си за Него Самия, като роби, а не наемни слуги, както евреите под закона са се смятали. Ние сме изцяло притежание на нашия Господар.
Всичко това положително, вечно благословение, разбира се, има цел. Настоящият резултат е, че ние, вярващите, „можем да възвестяваме превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“ Не става въпрос само за разказване на тези хвали, а за показването им. Целият житейски характер на светиите е включен в това. Неговата чудесна светлина трябва да сияе ярко в целия ни живот.
