Когато Павел, тогава Савел от Тарс, яростен гонител, наближаваше Дамаск, възнамерявайки да арестува вярващи там, Господ му се яви и промени живота му напълно. Оттогава той посвети живота си на служене на Господа, своя Спасител. Нека и ние да Му служим!
Господ скоро изясни какво искаше Савел да направи. Със същата ревност, която Савел беше излял срещу Него и тези, които вярваха в Него, той трябваше да служи сред своя народ, но повече от това, сред народите и дори сред царе и мъже на високи властови позиции. След като Савел служи няколко години в родния си Тарс, Варнава го доведе в Антиохия, където Бог беше започнал добро дело сред езичници, както и сред юдеи. Заедно с други те поучаваха много хора там, докато Светият Дух не изясни, че трябва да заминат и да достигнат до народите. Нека и ние да се подчиняваме на Неговото ръководство!
Варнава и Савел започнаха това мисионерско пътуване, като Йоан Марк, братовчедът на Варнава, тръгна с тях като помощник. Скоро се сблъскаха с опозиция и гонения. Павел, главният говорител, дори беше пребит с камъни. Бог работеше, хора се спасяваха, започваха се събрания. Обратно в Антиохия дойдоха мъже, които преподаваха фалшиво учение. По Божията благодат това беше коригирано в Йерусалим. Нека да отстояваме истината!
След като възникна спор, Варнава замина с Йоан Марк. Работата на Павел продължи безпрепятствено. Вземайки Сила, препоръчан от братята, той започна второто си мисионерско пътуване. От този момент нататък, двойното служение, поверено на Павел – евангелието и Събранието – е основният фокус на Деяния.
