Самсон отива и хваща чакали – странно нещо за назарей да се занимава с нечисто животно, което броди из Палестина, животно, което се храни с мърша, което крие костите на плячката си, докато не е готово да поднови гнилата си храна. Това е поразителна картина на плътта, която се храни с мърша, с поквара. Той взема това, което се храни с поквара, хваща тези триста чакала, връзва ги опашка с опашка, поставя факла между тях и ги пуска да летят.
Не го е грижа какво правят и не четем, че е убил нито един филистимец, като е направил това. Той изгори жито, изгори лозя, изгори маслинови горички, но в земята тези неща символизират духовни благословения. В земята тези неща представляват това, на което Божият народ имаше право. Защо да не изгони филистимеца и да се наслаждава на житото, маслините и лозята? Защо да ги изгаря и да оставя врага?
Колко често личната разпра, личното оправдание и всичко от този вид просто водят до унищожаване не на врага, а на духовните неща, на които трябва да се наслаждаваме. Не сте ли виждали пуснати чакали, които просто изгарят всичко по лицето на земята, което би било храна за душата? Както казва апостолът: „Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не бъдете изтребени един от друг“ (Гал. 5:15). И така, Самсон, пускайки чакали: това със сигурност не донесе никаква победа за Бога. Нека се пазим да не се бием с чакали; нека се пазим да не се опитваме да използваме плътта един срещу друг.
