След лов Исав се връща в семейния лагер и намира, че по-малкият му брат е сготвил вечеря: „Нахрани ме, моля те… защото съм примрял.“ Той получава краткия отговор в горната част на нашата страница, първите думи на Яков в Писанието. Изглежда, че ги е имал предвид от известно време, чакайки подходящия момент да се възползва от импулсивния си брат. Този момент настъпва и Исав продава първородството си за едно ядене, с ужасни последици (Евр. 12:16–17) — предупреждение за всеки, който има привилегията да познава евангелието, но не го цени.
Исав, „човек от полето“, и „скромният човек“ Яков (Битие 25:27) са били „като огън и вода“, но братска ли е била любовта да се отнася така с него? Яков е знаел, че животът е повече от удоволствие — той е бил наследник с Авраам на Божието обещание (Евр. 11:9) — но не е живял, за да угоди на Бога. Дори е получил благословението на Исав, като е измамил баща им (Битие 27). Той прекарва много години в преследване на собствената си изгода, но никога не изглежда да е бил истински щастлив. Нека бъдем опазени от това като вярващи в Господ Исус, за да вършим „благоволението“ на Бога (Фил. 2:13) и „чрез любов да си служим един на друг“ (Гал. 5:13).
В крайна сметка Бог трябваше да докосне Яков в тялото му по начин, който му напомняше до края на живота му за неговата слабост и нужда от зависимост от Него (Битие 32:24–31). По-късно в Египет той изповяда своя провал: „Малко и злочести бяха дните на годините на живота ми“ (47:9). Той използва добре последните десет години от живота си като поклонник на Бога (Евр. 11:21) и благословител и наставник на други: фараона (Битие 47:10), Йосиф и синовете му, и както показва вторият ни стих, не само всичките му синове, но и техните племена. Беше добър край!
