Псалм 119:68 ясно заявява, че Бог е добър и върши добро. Грехът е отвратителен за Него; той е напълно противоположен на Неговата свята природа, защото „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Той може да изпита човек, както направи с Авраам в Битие 22, но никога няма да предложи на някого да направи нещо зло или погрешно. Нашите склонности и желания да грешим идват от това, което Писанието нарича плът: нашата собствена греховна, паднала природа (Яков 1:13–15).
Книгата на Йов ни отвежда зад кулисите, за да видим как Сатана се опитва да настрои Йов срещу Бога и Бога срещу Йов. Виждаме Сатана да обикаля напред-назад по земята, наблюдавайки хора, които Бог с любов възнамерява да благослови. Сатана означава „противник“. „Обвинителят на братята“, Откровение 12:10 го нарича. Той се радва да ни нарани и да ни попречи да се наслаждаваме на Божието благословение. Но Бог ограничава Сатана доколко може да стигне със злите си намерения.
Бог се радва да вижда Своя народ да живее, за да Му угоди. Той вижда сърцето, което Сатана не може. Йов беше безупречен, праведен, боящ се от Бога и избягващ злото, но беше и самоправеден. Когато приятелите му го обвиниха в тайно зло и лицемерие, Йов енергично се защити. Приятелите му не можаха да докажат, че греши.
Бог в крайна сметка накара Йов да види себе си в Негово присъствие. Това накара Йов да се отврати от себе си и да се покае в прах и пепел. Божията цел, като позволи на Йов да бъде изпитан, беше по този начин напълно оправдана!
