Колко е важно за нас да помним Божията любов към нас; това ни дава сила. Апостол Йоан се нарича ученикът, когото Исус обичаше (Йоан 13:23). Йоан не се хвалеше с любовта си към Господа, а по-скоро се наслаждаваше, къпеше се, пребъдваше в Божията любов към него.
Когато четем историята на Йонатан, четем, че той обичаше Давид като собствената си душа (1 Цар. 18:3). Подобно, сестрата на Йонатан Михал също обичаше Давид и те се ожениха. Но за съжаление те не се запазиха в любовта между себе си и Давид. Когато бяха подложени на изпитание, те избраха удобствата на по-лесен живот, вместо отхвърляне с Давид. Те съзнателно избраха да не останат до него, в неговото присъствие и компания, и това им струваше скъпо.
И така е и с нас. Трябва да прекарваме време с Господа нашия Бог. Трябва да размишляваме и активно да се наслаждаваме на Неговите мисли към нас. Когато Господ беше тук, Той покани различни хора да бъдат с Него; Андрей и другият ученик на Йоан Кръстител бяха поканени да видят къде живее. Той избра дванадесет ученици, за да бъдат с Него (Марк 3:14). Когато Той беше на път да отиде на кръста, Той покани учениците да бъдат с Него и им даде спомен за Себе Си, за да Го помнят те (и ние).
Господ знае нашите нужди и слабости. Той знае, че трябва да ни се напомня за Неговата любов към нас. Казано ни е да не изоставяме събирането си (Евр. 10:25). Трябва да помним и да се покланяме и така да бъдем насърчавани. Той ни кани да Го помним, като участваме в специалната вечеря, която Той даде, помнейки кой е Той, помнейки какво е направил. Докато правим това, сърцата ни се стоплят, докато мислим за Неговата любов, събуждайки отговор в сърцата ни на любов към Него. Нека се пазим в Божията любов.
