Римляни 9–11 е написано, за да примири благодатта на евангелието, което отива по целия свят, със специалните обещания, дадени на Авраам и неговите потомци. Апостол Павел започва с илюстрации от историята на Израел.
Първо, казано ни е, че „не всички са Израел, които са от Израел“ (9:6). Той използва илюстрацията с Исаак и Исмаил. Припомня ни се словото на Йехова към Авраам: „В Исаак ще ти се нарече потомство“ (ст. 7). Не Исмаил, а Исаак е избран.
Вторият пример включва децата на Ревека и Исаак. Припомня ни се, че преди да се родят децата, преди да са направили нещо лошо или добро, Бог избра Яков, а не Исав, като каза, че по-старият ще служи на по-младия. Това е контекстът на нашия стих. Божието намерение, Неговият суверенен избор и произтичащият от това призив за благословение, не зависеха от делата нито на Яков, нито на Исав. Призивът, който достигна до Ревека относно нейните близнаци, не се основаваше на човешки дела, а според Божието суверенно намерение и избор.
Това е важно за приложението към вярващите днес. Понякога се чува идеята, че Бог е знаел кой ще Го избере, и тогава Той е избрал този човек за спасение. Това не е правилно и всъщност ограбва Бога от Неговата слава в спасението, като го прави зависимо от делата на хората. Както казва нашият стих, то не е от делата на човечеството, а от Бога, Който призовава.
Ние имаме нашата отговорност във връзка със спасението; с други думи, трябва да повярваме на евангелието, когато ни бъде представено. Въпреки това, цялата слава принадлежи на Бога! Може да не разбираме как Божият суверенитет и човешката отговорност вървят заедно, но Писанията учат и двете идеи. Днешният стих учи, че инициативата започва с Бога, Неговия избор и Неговото призоваване.
