Мнозина бяха впечатлени от знаменията, които Господ Исус извърши в Йерусалим, но безчувствени към Неговите думи, те повярваха в Неговото име само външно (Йоан 2:23–25). Никодим беше различен. Този „учител на Израел“ (3:10) беше един от фарисеите, най-строгата секта в юдаизма, но той дойде при „учителя от Бога“ през нощта, за да научи повече.
Подобно на други, Никодим очакваше славното месианско царство, пророкувано в Стария Завет. Но Господ Исус му казва, че ако не се родят отново, няма да видят „Божието царство“ (3:3). Предполагайки, че това царство е само за евреите, Никодим е объркан да мисли, че ще трябва да се родят отново, но Господ търпеливо го води към истината за новорождението (ст. 4–5), въпреки че той би трябвало да я знае. Това не само ни дава очи да виждаме, но и крака да влезем в царството в неговата морална реалност.
Очевидно думите на нашия Господ оказаха дълбоко влияние върху Никодим. Когато фарисеите се подиграха на служителите, които бяха изпратили да арестуват Исус, защото се върнаха с празни ръце, казвайки: „Никой човек никога не е говорил така, както говори Този Човек“ (7:46), Никодим каза: „Нашият закон осъжда ли човек, преди да го е чул сам и да знае какво прави?“ Това беше смело, както виждаме от невежия начин, по който те отхвърлиха думите му.
Но още по-смело беше да помогне на Йосиф от Ариматея да подготви тялото на Господа за погребение: „Дойде и Никодим, който отначало беше дошъл при Исус през нощта, носейки смес от смирна и алое, около сто литри тегло“ (19:39). Като почете презрения Човек от Назарет в часа на Неговата смърт, Никодим Го изповяда като свой Господ. Слава на Бога, тъмнината на онази нощ скоро щеше да бъде разпръсната от славата на възкресението.
