При възкресението Господ избухва, натоварен с пълния плод на пълна победа над цялата сила на врага. Предишният сезон е бил „часът на човека и силата на тъмнината“ (Лука 22:53), времето на Сатана да прояви цялата си сила. Но в това, в което те се държаха гордо, Господ беше над тях (Изх. 18:11); и това е нашето утешение, че врагът е бил посрещнат във върха на своята сила и гордост.
Възкресението на Господ Исус беше второто утро в историята на сътворението. Когато бяха положени основите на старото, „утринните звезди пееха заедно“ (Йов 38:7). Но това дело беше развалено. Адам предаде царството, което беше получил от Бога, в ръката на Сатана, и смъртта влезе. Божият Син обаче също влезе; и както беше определено на хората веднъж да умрат, така и Христос беше принесен веднъж (Евр. 9:27–28). Той пое върху Себе Си наказанието, смъртта, която ние заслужавахме; и така гробът на Исус се вижда чрез вяра като края на старото творение. Но Неговото възкресение е утрото на ново и по-славно творение, и светиите, Божиите синове, пеят в дух над него. Това е глината в ръката на грънчаря за втори път, за да извади съд, който никога не може да бъде повреден. Това е основата на трайно царство; и това царство, което ще бъде прието от възкръсналия Исус, Втория Човек, Той няма, подобно на Адам, да предаде в ръката на врага; но Той, в определено време, ще го предаде без петно на Бога (1 Кор. 15:24).
Колко благословено е това – колко удовлетворяващо и окуражаващо е така да видим Господа да отменя цялата огромна вреда от бунта на първия човек! И кой може да разкаже славата на тази икономия, където милостта и истината се срещат така! Кой може да разбере богатствата както на мъдростта, така и на знанието на Бога в такава тайна!
