Властта е правото да се упражнява сила. Историята е потвърдила истината на това, което е казал британският политик от 18-ти век, лорд Актън: „Властта има склонност да покварява; а абсолютната власт покварява абсолютно.“ Това е било досието на императори и царе. Колкото повече власт придобиват, толкова по-малко е тяхното чувство за морал.
Исус влезе в Йерусалим като Цар на Израел. Той започна с очистването на храма, като по този начин осигури Божиите права. Но книжниците и фарисеите Го конфронтираха, като попитаха: „С каква власт правиш тези неща? И кой Ти даде тази власт?“ (Мат. 21:23). Той им беше казал преди това: „Ако Аз изгонвам демони чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло върху вас“ (Мат. 12:28). Те не Го приеха и затова Неговото царство беше отложено. Но когато Той царува, „праведност и справедливост са основата на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице“ (Пс. 89:14). Цар Соломон писа за Него: „Той ще съди Твоя народ с праведност и Твоите бедни със справедливост… Той ще спаси децата на нуждаещите се и ще разбие потисника… Да, всички царе ще паднат пред Него; всички народи ще Му служат“ (Пс. 72:2, 4, 11). Дори цар Соломон беше покварен от властта, но Господ Исус никога не може да бъде покварен. Той ще съди според „Духа на знание и на страх от Господа… И Той няма да съди по това, което виждат очите Му, нито ще решава по това, което чуват ушите Му; но с праведност ще съди бедните и ще решава справедливо за кротките на земята“ (Ис. 11:2–4). Той няма да бъде повлиян от това, което привлича очите, нито от ласкателства.
