Шафан, писарят, беше важна фигура в Юда. По време на възраждането на Йосия, Шафан прочете новооткритата книга на Закона на царя (2 Царе 22:8–10). Няколко години по-късно, синът на Шафан, Ахикам, се оказа един от малкото приятели на пророк Йеремия, когато хората искаха да го убият.
Все пак сцената в Езекиил 8 е много по-различна. Около петнадесет години след преживяването на Йеремия с Ахикам, Езекиил получи видение за Яазания, друг син на Шафан. Той също стоеше като водач сред народа. Въпреки това, неговото ръководство се изразяваше в отвратителна церемония, която почиташе отвратителни идоли, нарисувани по стените! Арогантно той заяви: „Господ не ни вижда, Господ е изоставил земята“ (Езек. 8:12).
Нямаме подробности за синовете на Шафан по време на детството им, но тук можем да намерим няколко урока. Първо, като родители, никога да не приемаме, че духовният напредък на едно дете ще бъде предаден на друго. Родителството изисква постоянна бдителност! Упоритостта на младостта, оставена без корекция, често е разцъфтяла в непокорна зрялост. Ако позволим на децата си да сеят вятър, и те, и ние ще пожънем вихрушка (Осия 8:7).
Но второ, нека не бързаме да обвиняваме благочестивите родители за изборите на техните възрастни деца. Верността на Шафан е добре засвидетелствана, а идолопоклонството на Яазания беше негова собствена работа. И трето, ако сме синове или дъщери на благочестиви родители, нека наистина приемем техния пример. По-добре би било в деня на съда никога да не сме познавали пътя на праведността, отколкото да го познаваме и да се отклоним от него (2 Пет. 2:21). Във всичките ни пътища Бог ни вижда.
