От тази тържествена глава на Откровение 13 знаем, че времената на езичниците ще завършат с най-ужасната форма на диктатура, която светът някога е виждал. Християнството, отстъпило от Бога, ще изпадне в пълна анархия и объркване, от което хората ще търсят облекчение, като се подчинят на сила, която, макар и подхранвана от Сатана и хулеща Бога, очевидно ще може да сложи край на войните и да въведе ред от хаоса (виж Откр. 13:4). В резултат на това епохата ще завърши с повторение на идолопоклонството, с което е започнала, само че в по-ужасна форма. Както Навуходоносор издигна своя златен образ, пред който всички хора трябваше да паднат и да се поклонят, така и в последните дни всички, които живеят на земята, ще трябва да се поклонят на образа на звяра, или да бъдат убити.
Хората мечтаят за „нов ред“, който се надяват да постигнат със собствени усилия и който ще осигури свят на мир и изобилие. Но, както някой е казал: „Вместо да си позволяваме да се надяваме на продължителен напредък на доброто, трябва да очакваме напредък на злото. Трябва да очакваме зло, докато то не стане толкова явно, че ще бъде необходимо Господ да го съди.“
Въпреки това, колкото и ужасен да е краят на тази настояща епоха, вярващият може да го посрещне с тихо търпение и вяра в Бога, докато гледа към славата, която е отвъд. В глава 14 има Един, Който може да преодолее цялата сила на злото, да осигури Божията слава и да въведе Своя народ в обещаното благословение – Синът Човешки с венец на победа на главата Си и остър сърп на съд в ръката Си.
