Те Го убиха, Бог Го възкреси. И защо? Заради високата лична слава на Господа. Той развърза родилните болки на смъртта, защото не беше възможно Той да бъде държан от нея. Пречката за силата на смъртта, както е посочено тук, е личната слава и достойнство, приписани Му от Божия съвет, като Този, за Когото свидетелства Духът чрез Давид.
И не само в Давид, но и във всички Писания. Няма по-явна истина за духовния ум, или по-важна за изучаващия Писанието от тази: че Исус е сумата и същността на свидетелството на Духа в Писанието (Откр. 19:10). Неговото име е ключът и нишката към това, което може да изглежда на нашите бедни глупави умове като лабиринти и неясноти на Писанието.
Когато изучавате Писанието, какво търсите в него? Свидетелство за Исус или нещо за себе си? Ако е последното, Книгата ще бъде тъмна книга за вас, защото делът на светеца тече изцяло през Исус. Никое Писание не докосва светеца, освен непосредствено чрез Исус, и ако изтласкате себе си напред – за да видите колко много може да бъде принудено да се приложи към себе си, и така да изгубите от поглед Исус като център на всичко – ще намерите беден, беден дял.
Това, което научавам тук, е, че смъртта е безсилна пред Господа, защото в Писанието тя е представена като Негов определен път към дадено благословение. Нека обожаваме благодатта, която в Бога съветваше, и която в Христос предприе, и която в Духа разкри такъв път за Него, за да получи слава, която можеше да сподели с нас.
