Светът продължава със своята религия и филантропия. Той прави добро, строи болници, храни гладните, облича голите и други подобни; но вътрешните му извори на действие не са Христовите. Всеки мотив, който управляваше Христос през целия път, не е този, който управлява хората; и мотивите, които поддържат света, изобщо не са тези, които се намираха в Христос.
Невярващият признава моралната красота на Христос, а егоизмът може да се наслаждава на безкористността; но християнинът трябва да „облече Христос.“ Той вървеше, правейки добро през целия ден; никога нямаше момент, в който да не беше готов, като Слуга в благодат, да посрещне нуждите на другите. И нека не си мислим, че това не Му струваше нищо. Той нямаше къде да положи глава; Той гладуваше и беше изморен; и когато седна, къде беше? Под палещото слънце до кладенеца, докато учениците Му отидоха в града да купят хляб. И какво тогава? Той беше толкова готов за бедния, порочен грешник, който дойде при Него, сякаш не беше гладувал, нито беше отпаднал или уморен. Той беше във всички изпитания и трудности, които човек понася, и вижте как вървеше! Той направи хляб за другите, но не докосна камък, за да го превърне в хляб за Себе Си.
Що се отнася до моралните мотиви на душата, човекът от света няма нито един принцип общ с Христос. Той изобщо не е на пътя към небето и всяка стъпка, която прави, само го отдалечава все повече и повече от целта. Когато човек е на грешен път, колкото по-далеч върви по него, толкова повече се заблуждава.
