Християнинът е този, който не само е простен, но и освободен. Христос е умрял за него и той е умрял в Христос. Следователно той е свободен, като възкресен от мъртвите и жив за Бога, чрез Исус Христос нашия Господ. Той е ново творение. Той е преминал от смърт към живот. Смъртта и съдът са зад него, и нищо друго освен слава пред него. Той притежава незаличимо право и необлачна перспектива.
Сега, ако всичко това наистина е вярно за всяко Божие дете – а Писанието казва, че е – какво повече искаме? Нищо, що се отнася до правото; нищо, що се отнася до положението; нищо, що се отнася до надеждата. По отношение на всичко това имаме абсолютна, божествена съвършенство. Но тогава нашето състояние не е съвършено, нашето ходене не е съвършено. Ние все още сме в тялото, обхванати от многобройни немощи, изложени на многобройни изкушения, склонни да се спъваме, да падаме и да се отклоняваме. Ние сме неспособни сами да мислим правилно или да се задържим за един миг в благословеното положение, в което ни е въвела благодатта. Вярно е, че имаме вечен живот и сме свързани с живата Глава в небето, чрез Светия Дух, изпратен на земята, така че сме вечно сигурни. Нищо никога не може да докосне живота ни, доколкото той е „скрит с Христос в Бога“ (Кол. 3:3). Но докато нищо не може да докосне живота ни или да попречи на нашето положение, все пак, виждайки, че нашето състояние е несъвършено и нашето ходене е несъвършено, нашето общение е склонно да бъде прекъсвано, и оттук идва нуждата ни от настоящото дело на Христос за нас.
Исус живее от дясната страна на Бога за нас. Неговата активна намеса от наше име никога не спира нито за миг. Той е преминал през небесата, по силата на извършеното изкупление, и там Той винаги извършва Своето съвършено застъпничество за нас пред нашия Бог.
