Гедеон беше във винарска преса, скрит от врага, работеше, за да получи храната, която Бог даваше, когато мадиамците, враговете на Израел, унищожаваха храната на израилтяните. Ангелът Господен насърчи Гедеон, наричайки го силен и храбър мъж.
Гедеон не се виждаше по този начин. Скромен, той се тревожеше защо Господ не прави за Своя народ това, което е правил за тях по-рано. Господ го насърчи, казвайки: „Аз непременно ще бъда с теб и ти ще победиш мадиамците като един човек.“ Гедеон Го помоли да изчака, докато донесе приноса си. И Богът на търпението чака търпеливо няколко часа, докато Гедеон приготви младо козле и направи безквасен хляб от един бушел брашно, като му донесе и бульона.
Търпеливо Господ го накара да излее бульона и да постави месото и безквасния хляб на скалата. Той ги докосна с жезъла Си и огън излезе от скалата и ги погълна. Бог беше приел приноса му. Богът на търпението след това продължи да води Гедеон стъпка по стъпка до пълна победа над врага и вражеските владетели.
Богът на търпението е и наш Бог. Той търпеливо ни води и понася нашите слабости и препъвания. Той иска да ни използва за Своите цели и слава. Той ни казва: „Бъдете и вие търпеливи. Утвърдете сърцата си, защото пришествието на Господа е наблизо… вземете пророците… за пример на страдание и търпение. Наистина, ние считаме за блажени онези, които издържат“ (Яков 5:8–11). Дори когато нещата не са такива, каквито сме свикнали, ТОЙ все още е същият!
