В Притчи намираме следния стих: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е път към смърт“ (Притчи 14:12). Можем да кажем това за Амон. Той продължи по пътя на идолопоклонството, по който баща му беше вървял дълго време, въпреки че Манасия в крайна сметка се смири много пред Бога и призна, че Господ е Бог. Манасия ясно доказа покаянието си с действията си, а синът му Амон вероятно беше видял всичко това, или поне резултатите. Амон със сигурност не беше съгласен с баща си относно изхвърлянето на всичко свързано с идолопоклонството от града. Амон вървеше изцяло по пътя, по който баща му беше вървял преди: той служеше на идолите, покланяше им се и им принасяше жертви. В неговите очи това беше правилният път, „път, който изглежда правилен“. Но дали беше?
Само защото нещо изглежда правилно, не означава, че е така. Това е нашият урок. Това, което Бог е казал, наистина определя кое е добро и кое не. Това е вярно по въпроса за греха, за Божията справедливост и за предстоящия съд. Вярно е и по отношение на живота на Божиите деца и техния общ живот. Затова трябва да се обърнем към Божието Слово, за да бъдем наставлявани в това, което е правилно и добро пред Бога. Защото „цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата“ (2 Тим. 3:16). Но Амон направи точно обратното. Той не отиде при Бога или Неговото Слово. Амон „изостави Господа, Бога на бащите си, и не ходи в пътя Господен“ (2 Царе 21:22), и смъртта беше краят. Буквално! Той беше убит от слугите си.
Има много пътища в този свят, с добри и лоши примери за следване. Но няма начин да разберем правилния път, освен ако не отидем при Този, Който е единственият път, и не слушаме Неговото Слово! Нека това бъде нашето желание още днес!
