Склонността да копнеем по сложното, заплетеното, далечното винаги е с нас. Интелектуалците на света намират евангелието за твърде просто и се спъват в него. Проблемът обаче е, че вярващите, чиято силна страна е интелектът им, винаги имат склонност в същата посока, освен ако не ходят в духа на самоосъждане по отношение на интелектуализма. Ако не поддържат самоосъждане, всичките им усложнения, техните мисли, водят само до нещо, което покварява от простотата по отношение на Христос.
Умът е много важна част от човека и най-острите измами на Сатана са насочени към него. Той далеч не е цялото на човека: неговите привързаности и съвест имат много голямо място. Проблемът е, че интелектуалният човек е много склонен да дава много по-голямо място на ума си, отколкото Писанието му дава, и да забравя, че Бог ни разкрива Своята истина не за наше интелектуално удоволствие, а за да командва сърцата ни, да апелира към съвестта ни и да управлява живота ни. Нека това бъде правилно осъзнато и веднага ще намерим много неща, които да заемат нашите духовни енергии в дълбоките простоти на истината, и всяко сърбящо желание, което някога сме имали за чисти сложности, новости и неясноти, ни напуска.
„Простота по отношение на Христос!“ Това е, от което се нуждаем. Да Го познаваме; да Го обичаме, като сме съединени в сърцето си с Него; да Му се покланяме; да Му служим – това е!
