Цялото Божие свидетелство сега е за това, което Христос е на небето; и ние виждаме най-удивителната тълпа от благословени неща, свързани с Него там. Хората често говорят за небесното призвание, сякаш то е само част от знанието. За Енох не беше част от знанието да ходи с Бога. Нито пък за Моисей беше да осъзнае Божията сила, докато водеше народа през Червено море. Бог беше с него, той издържа, като виждаше Невидимия.
Ние изобщо не сме християни, ако не познаваме истинския Бог и Исус Христос, когото Той е изпратил; но ако Го познаваме, къде Го познаваме, освен на небето? Витлеем, Сихар, Гетсиманската градина, всяко от тях имаше своя запис, но Той не е там сега; Самият Той е на небето. Неговото човешко тяло има местоположение, колкото и моето. Той е жива Личност и ме е призовал по име толкова ясно, колкото аз съм призовал Неговото име. Този, чиято любов беше по-силна от смъртта, със сигурност има право на моята любов на мястото, където е Той.
Бог смята за разумно да кажа: „Божият Син даде живота Си за мен и аз обичам мястото, където е Той.“ Вземете такава дума като „приети във Възлюбения“. Ако Божието око преминава от Неговия Син към един беден, слаб вярващ като мен, когото Той е принудил да влезе в училището на несгодите, почива ли Неговата любов върху мен като член на Христовото тяло? И не е ли разумно Той да очаква моята любов да бъде насочена към Него? Какъв знак на любов от Христос беше изпращането на Духа, когато Той се възнесе на небето, за да получи царство! В Деяния 7 Исус беше на небето, а Стефан на земята, и всичко, което хората знаеха за Исус, беше това, което умиращият Стефан им каза.
