Ако говоря за общение с Бога, трябва да мога да понасям и да се наслаждавам на Неговото присъствие. Не че аз съм добър, а че Бог ме е очистил. Не зависи от степента на моята нечистота, а от Неговата сила да очиства. Когато съм измил нещо, не продължавам да мисля дали е било много мръсно или малко мръсно, а че сега е чисто. И така е със светиите, „вие вече сте чисти“ (Йоан 15:3), и Бог се радва да ме гледа, защото Той ме е измил. Не зависи от моите големи или малки грехове, а от доброто измиване, от стойността на кръвта. Затова чета: „Макар греховете ви да са като алено, ще станат бели като сняг“ (Исая 1:18); това е доброто измиване.
Сега, вярвате ли в това? Ако вярвате, вие ходите в светлината; не можете да вярвате по друг начин, защото, разбира се, ако съм в тъмнина, не мога да кажа дали съм чист или мръсен човек.
Вярвате ли, че сте измити? Това е личен въпрос, в който съвестта на всеки човек е изведена на светлината на Божието присъствие. Ако можете да стоите там, вие стоите зад разкъсаната завеса и в това стоите безупречни: „Кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях.“ Имате общение с Бога и с Неговия Син Исус Христос. Бог ви е очистил и Той се радва да го направи. Той обича да го прави. Христос е умрял и го е направил. Веднъж в това свято присъствие без петно, мога да стоя неподвижно и да погледна назад и да се възхищавам на пътищата на благодатта. Душата ми, сърцето ми, съвестта ми, всички са ангажирани и това води до почтеност.
