Бихме искали да разгледаме как и къде се говори за овена в Писанието. Овенът е мъжка овца, която често има значителни рога. Овенът говори за сила, а еврейската дума понякога се превежда като „могъщ“.
Всички животни, използвани за жертвоприношение, споменати в Писанието, имат нещо да ни научат за Христос и Неговото дело. Днешният пасаж, в който намираме първото споменаване на овена, ни показва, че Христос е „могъщ да спасява“. Тук Аврам трябваше да донесе овен и другите животни по указание на Йехова. Тогава Йехова обеща, че ще му даде земята. Аврам пита: „Как ще разбера, че ще я притежавам?“ В отговор на въпроса на Аврам, Йехова сключва завет с него. Чрез овена и другите животни обещанието и заветът бяха осигурени на Аврам. Забележете, че трите сухоземни животни трябваше да бъдат на три години. Това може да говори за пълно свидетелство от страна на Бога, но може да бъде и свидетелство за факта, че нашият Господ Исус Христос не само умря, но и възкръсна от мъртвите на третия ден.
Виждаме също, че Аврам е спял, когато Йехова потвърждава този завет с него, като минава между частите на животните. С други думи, това е бил безусловен завет и обещание, което не е изисквало нищо от страна на Аврам.
В това първо споменаване на овена виждаме, в обещанието и завета, осигурени чрез смъртта на овена, картина на смъртта на нашия Господ Исус Христос. „Защото колкото и обещания Божии да има, в Него е „Да“, и в Него е „Амин“, за Божия слава чрез нас“ (2 Кор. 1:20). Всичко е осигурено за Бога и за нас чрез нашия възлюбен Спасител, и Неговата смърт и възкресение.
