Двамата ученици, Петър и Йоан, намериха нещата точно както Исус им беше казал. Те бяха насочени да следват човек, носещ стомна с вода, което ни говори за Божието Слово и Светия Дух. Стаята, в която този човек ги доведе, беше напълно обзаведена. Учениците не допринесоха с нищо. Бяха помолени да се подготвят за пасхалната вечеря. Исус е церемониалмайстор и нарежда всички детайли. Учениците са почетните гости. Исус, Който е Господ на всичко, е сред тях. Тази последна пасхална вечеря със сигурност беше свято събрание и най-тържествена.
Беше нощта на Неговото предателство. Тогава Исус, в достойнството на Своята Личност, въведе нещо ново – Господната вечеря. Само Той имаше властта да направи това. Учениците бяха помолени да участват в символите, хляба и виното, в любяща памет за Него. Малко те вникнаха в значението на този случай. Вместо това ги намираме да се питат помежду си кой трябва да бъде най-голям. Това само разкри измамността на сърцата им, но Неговото сърце на любов, макар и наскърбено, не се промени.
Тази привилегия да си спомняме за Него, докато участваме в Господната вечеря, е наша днес. Самият Господ е сред събраните в Неговото Име и, докато губим от поглед всичко останало, Той ще бъде възвишен пред очите ни. Нека ценим тази благословена привилегия, принасяйки Му поклонението на сърцата си и хвалението на устните си, докато си спомняме какво е направил за нас. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие провъзгласявате смъртта на Господа, докато Той дойде“ (1 Кор. 11:26).
