Павел е бил под домашен арест и окован за римски войник, когато е написал тези думи на своите възлюбени филипяни. В това послание той представя практичен християнски опит, основан на познанието за Христос: 1. Христос нашият живот в първа глава; 2. Христос нашият пример във втора глава; 3. Христос нашият обект в трета глава; 4. Христос нашата сила в четвърта глава. Апостолът се е отказал от всичко от предишния си живот, с което човек би могъл да се хвали: религиозно учение и престиж, както и културно и религиозно наследство. Той е направил това, считайки ги за загуба (буквално „тор“) в замяна на превъзходството на познанието за Христос. Наистина, именно тази „превъзхождаща стойност“ (ESV) на Христос го е мотивирала да се откаже от всичко, с което естественият човек би могъл да се похвали.
Именно „Христос Исус, моят Господ“ е спечелил сърцето на Павел – този помазан Човек в слава, който е умрял за него, въпреки че той е бил ревностно посветен на противопоставянето на Неговите интереси, дори до арестуването и убийството на християни. Той е бил въоръжен с писма от първосвещеника в Йерусалим за тази мисия, но е бил арестуван от Първосвещеника на небето и му е дадена нова мисия – „Какво да правя, Господи?“ (Деяния 22:10). Той ще направи отличното име на Христос известно на народите. Той не е бил непокорен на небесното видение, а „постиженията“ на стария му живот са били само боклук в сравнение.
Павел в крайна сметка ще застане пред съдебния съд на Нерон като престъпник. Но, както е казано: „Ще дойде ден, когато в Империята хората ще наричат синовете си „Павел“, а кучетата си „Нерон“.“ Нека и ние изповядваме Христос Исус като „моя Господ.“
