Йов е бил обект на мъдрото Божие дело, както е в живота на всеки вярващ. Но имало един урок, който Йов не научил лесно. Наистина, Йов имал праведен характер и сериозно, истинско уважение към Божието величие. Също така, поведението му към другите било похвално. Духовно, Йов имал сравнително малко да учи.
Тогава Бог насочил вниманието на Сатана към този примерен характер и на Сатана било позволено от Бога да донесе на Йов такива дълбоки проблеми, които със сигурност биха разтърсили всеки. След това, за да влошат нещата, приятелите на Йов, вместо да го насърчават, го обвинили в таен грях, защото не могли да измислят друга причина, поради която Бог е допуснал такова страдание. Йов горчиво се противопоставил на несправедливата им критика и бил склонен да мисли, че Бог е несправедлив, като допуска това огромно изпитание. Така били изложени най-съкровените мисли на сърцето на Йов.
Накрая Бог проговорил директно на Йов и му дал такова видение за Божието величие, че Йов се прострял в унижение пред Него. Сега Йов осъзнал голямата греховност на сърцето си и контрастиращото величие на Божията слава. Тогава, вместо да спори с приятелите си, Йов се помолил за тях и Бог променил нещата напълно. Мизерията и скръбта на Йов сред много голямото нещастие били променени на двойно повече благословение, отколкото е имал преди.
Такова е великото Божие духовно дело в сърцето на вярващия, когато сърцето се покланя пред Неговата вярна ръка. Когато на Господ Исус се отдава върховна почит и сърцето се разширява в молитва за другите, тогава ние сме смирени, но безкрайно благословени. Нека изпитаме благословението и радостта от научаването, че „Той трябва да расте, а аз трябва да намалявам“ (Йоан 3:30).
