Въпреки че Господ страда толкова много, не само на кръста, но и докато ходеше по този свят, все пак имаше някои „потоци“, които освежаваха Господа по пътя. Нека разгледаме някои от тези случаи – може да си спомните и други.
—Мария, седнала в нозете на Господа, наслаждаваща се на Неговото Слово (Лука 10:38–42); а по-късно, помазваща Го с алабастровия съд със скъпоценно миро на голяма цена (Йоан 12:1–7).
—Приносът на бедната вдовица (Марк 12:42–44).
—Отговорът на самарянката при кладенеца (Йоан 4:31–32).
—Стотникът, който дойде при Господа заради болния си слуга, настоявайки Господ просто да изрече думата, за да го изцели (Матей 8:5–13).
—Ханаанката, която поиска дъщеря ѝ да бъде изцелена, въпреки че нямаше право да иска (Матей 15:22–28).
—Самарянинът прокажен, който беше единственият, който се върна да благодари (Лука 17:16).
—Закхей, който искаше да види Господа и се променя, когато отваря вратата си за Господа (Лука 19:2–10).
—Изповедта на Петър: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16).
Въпреки че Христос не е физически тук на земята, както тогава, не желаем ли да освежим сърцето на Господа, както направиха тези други? Сигурен съм, че всички желаем това. И така, как можем? Чрез нашите действия към Него: да слушаме, като Мария; да се покланяме, като Мария; да се жертваме, като бедната вдовица; да показваме вяра, като стотника; да се смиряваме, като ханаанката; да благодарим, като изцеления самарянин прокажен; да се покаем, като Закхей; да имаме отворено сърце, като Петър, приемайки Божиите неща и правейки ги свои. Това са само няколко примера. Нека Той бъде доволен, нека донесем радост на сърцето Му и нека бъде почетено Неговото Име.
