Никой не разбираше колко дълбока е горчивата болка на Анна или колко съкрушена се чувстваше тя. Съпругът ѝ се опита да ѝ помогне, като ѝ напомни колко добро е положението ѝ, казвайки: „Не съм ли аз за теб по-добър от десет сина?“ Може би е имал добри намерения, както толкова много хора, когато се опитват да помогнат на някой, който е дълбоко наранен. Но той просто не разбираше скрушения дух. Свещеникът Илий я осъди погрешно, напомняйки ни, че дори духовните водачи може да не са в състояние да вникнат в нашата болка (ст. 12). Писанието казва: „Духът на човека ще го поддържа в болест, но кой може да понесе скрушен дух?“ (Притчи 18:14).
Къде можеше Анна да се обърне за помощ? Тя изля сърцето си пред Господа. Молитвата на Анна е първата молитва на жена, записана в Библията. Забележете, че това беше тиха молитва от сърцето ѝ! Тя не беше за показ, нито за някой друг освен за Господа! Скрушеността на Анна я води към Господа, а не далеч от Него. Докато болката ѝ обхващаше цялото ѝ същество – дух (1:5), душа (1:10, 15) и тяло, защото плачеше – Анна не позволява на своята „горчивина на душата“ да я превърне в „горчива жена“, но хвърли болката си пред Господа, Който се грижеше за нея (1 Петър 5:7).
Когато страдаме от горчива болка, можем да отидем директно в тронната зала на Бога. Евреи 4:16 ни напомня за огромната привилегия, която имаме: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да ни помогне в нужното време.“
