Кой освен Господ можеше да погледне към небето и да каже на Отца: „Аз Те прославих на земята.“ Уви! Падналият човек е опозорил Бога на земята. Човекът е създаден по образ и подобие Божие, за да бъде истински представител на Бога пред вселената. Ако обаче сега, когато човекът е паднал, светът трябваше да формира своите идеи за Бога от човека, щеше да се стигне до заключението, че Бог е нечисто, егоистично, жестоко и отмъстително същество, без мъдрост, любов или състрадание. Това наистина е ужасното заключение, до което са стигнали езичниците, предполагайки, че Бог е като тях. Така те са създали богове, които, подобно на тях самите, са мръсни, жестоки и егоистични. Така, вместо да прослави Бога чрез истинско Негово представяне, човекът е опозорил Бога на земята.
Когато обаче се обърнем от падналия човек към Човека Христос Исус, Сина, виждаме Един, Който във всяка стъпка от Своя път е прославил Бога. Когато Той се роди в този свят, небесното войнство може да каже, докато гледа своя Създател: „Слава на Бога във висините.“ Сега, при завършването на Своя път, Господ може да каже: „Аз Те прославих на земята.“ Той напълно изложи характера на Бога и напълно поддържаше всичко, което се дължеше на Бога; Той поддържаше Неговата слава пред цялата вселена.
Освен това, Христос не само прослави Бога в Своя път на земята, но преди всичко прослави Бога на кръста. Там Той поддържаше Божията праведност по отношение на греха и показа Божията любов към грешника. Тук Христос говори според съвършеното човечество, което беше приел. Като вярващи, наша привилегия е да ходим, както Той ходеше, да живеем за Божия слава и да завършим работата, която ни е дадена да вършим, въпреки че никога не забравяме, че работата, която Той дойде да извърши на кръста, трябва завинаги да стои сама.
