От пророческа гледна точка тази дума говори за Христос. Когато е живял на земята, Той не е имал нужда да бъде учен, но е чувал „като онези, които са научени“. В същото време това е много практична дума за Неговите ученици днес, за нас; защото „онези, които са научени“, са ученици. Учениците се учат от своя учител, като го следват, като му подражават.
За каква цел Христос като Човек на земята е имал нужда от „език на научените“? Разбира се, за да проповядва и прогласява Божието царство. Но тук се споменава едно съвсем различно служение: „за да зная как да подкрепям с дума изморения“. Това е, което нашият Господ често е правил за Своите: като грешната жена, която покрила нозете Му със сълзи в къщата на онзи арогантен Симон; собствената Му майка, която Той поверил на грижите на Йоан, докато все още бил на кръста; Мария Магдалина сутринта на Неговото възкресение; двамата ученици, които били на път за Емаус в потиснато настроение същия ден. Всички те били насърчени от Него.
Не са нужни много думи, за да се насърчат хората. Твърде много думи дори могат да бъдат пречка, могат да сплашат, обезсърчат, потиснат. Когато нашият Господ говорел на отделни хора, Той често използвал изненадващо малко думи. Но тези думи точно отговаряли на нуждите на другия. Те наистина били повдигащи. След среща с Исус никой не продължавал както преди.
Когато самите ние сме потиснати, нека бъдем повдигнати от нашия Господ; нека очите ни отново бъдат насочени нагоре. И нека също се научим от Него: ако срещнем „изморен“ днес, нека го повдигнем с дума.
