Тези събития са пряко следствие от намесата на Йосия в делата на този свят, когато той искаше да се противопостави на египетския цар. Заради това Божият народ се замеси в светските неща. След като фараонът определи кой да управлява, той наложи глоба от сто таланта сребро и един талант злато на страната. Не само че хората загубиха автономията си да се управляват, но и малкото богатство, което им беше останало, им беше отнето! Хората вече бяха толкова бедни, че Йоаким трябваше да наложи пропорционален данък на страната, за да може да даде парите, които фараонът беше поискал. Каква мизерия!
Участието в света ни кара да губим духовното си богатство. Колкото и духовно беден да е Божият народ, нищо няма да остане! Ако, отивайки в този свят, мислим да получим финансови предимства, комфорт, защита или каквото и да е друго, това ще бъде за наша духовна загуба. Князът на този свят ще наложи тежкия си данък на страната, за да отнеме от Божия народ всичко, което е останало от истинските им богатства. Каква ужасна размяна е да търгуваме нещата отгоре за тези на земята! Винаги губим духовно, когато се занимаваме с настоящия век вместо с личността на Господ Исус.
Нека правим обратното и не само активно да поставяме това, което имаме, в служба на Господа, но, подобно на македонците, да дадем себе си първо на Господа (2 Кор. 8:5)!
