Господ беше предизвикал книжниците и фарисеите дали е законно в съботен ден да се прави добро или да се прави зло, да се спасява живот или да се унищожава. Те не Му отговориха и Той излекува човека с изсъхнала ръка. Но книжниците и фарисеите не познаваха срам и, водени от безумие, замислиха да Го унищожат. Наистина ли смятаха своята омраза и заговора си за убийство за по-законни от Неговото милостиво изцеление на този човек?
Господ Исус не беше сплашен от омразната съпротива. Врагът лесно можеше да сменя тактиката си, но нищо не можеше да успее да Го отклони от пътя на послушание към волята на Неговия Отец. Така, решителната съпротива на врага е отговорена от Неговото продължаване цяла нощ в молитва към Бога. Кой може да се съмнява какво е било бремето на Неговата молитва по това време? Той няма да се върне назад. Той по никакъв начин няма да се поддаде на врага. Божието дело трябва да продължи. Затова Той прекарва нощта в молитва, а на сутринта назначава дванадесет апостоли да бъдат с Него. Когато беше преследван, призивът на Исус не беше към хора, нито към човешкото правителство, а към Бога, и делото се увеличи, вместо да бъде смазано. Благословен, верен Слуга наистина!
Нека се научим да участваме в същата цел на сърцето, като постоянстваме в молитва за Божието дело, независимо колко големи са препятствията. Молете се за благодат и сила да продължите, дори ако това отнеме цяла нощ. „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, винаги изобилстващи в Господното дело, знаейки, че трудът ви не е напразен в Господа“ (1 Кор. 15:58).
