Царица Аталия „унищожи всички царски наследници от Юдовия дом“ (2 Лет. 22:10). Това беше злодеяние от страна на поклонничка на Ваал. Но Бог се намеси. Той постави благочестив свещеник, Йодай, и неговата благочестива съпруга, Йосавеет, на правилното място в правилното време. Те спасиха Йоас и го скриха. Йоас беше както запазен от вреда като дете, така и възпитан под благочестивото наставление на свещеник Йодай.
Йоас е бил само на една година, когато тези неща са се случили, и очевидно е бил безразличен към събитията, които са се въртели около него. Йодай и съпругата му скрили Йоас за шест години; след това на седемгодишна възраст той е поставен на престола на Юда. Под наставничеството и възпитанието на свещеник Йодай, Йоас започва ремонти на храма (24:4–14).
В крайна сметка Йодай остарял и умрял (24:15–16). Той бил погребан сред царете на Юда, „защото беше сторил добро в Израил, както към Бога, така и към Неговия дом“. След смъртта му четем: „Йоас вършеше това, което беше право пред Господа през всичките дни на свещеник Йодай“ – което означава само през дните на Йодай. След като Йодай умрял, Йоас послушал съвета на старейшините на Юда, които го повели към идолопоклонство (24:17–18). След като старият му наставник си отишъл, той послушал нови наставници.
Има важен урок, който трябва да се научи от тази история. Благословия е да сме имали духовни наставници в живота си и много от нас могат да посочат такива. Въпреки това, да бъдеш наставляван е различно от това да живееш живота на вяра косвено чрез друг. Йоас живял благочестиво под Йодай и нечестиво под старейшините на Юда. Но в какво наистина е вярвал? Нашата вяра трябва да бъде наша собствена, а не вярата на другите. Тя със сигурност ще бъде изпитана и, ако не е наша собствена, ще се провали на изпитанието.
