Видяхме, че Павел е проливал сълзи в служението си на този свят. В стих 31 виждаме също, че той е проливал сълзи, докато е предупреждавал светиите за това, което предстои. Той е виждал какво ще се случи след неговото напускане на този свят. Той е знаел какво ще се случи с това, което е толкова скъпо на Христос, Божията Църква, която Бог е придобил с кръвта на Своя собствен Син (Деяния 20:28–29). По подобен начин Моисей е знаел какво ще се случи с децата на Израел след смъртта му, въпреки неговите предупреждения и молби (Втор. 31:16–19). Книгата Второзаконие ни дава прекрасна картина на сърцето на Моисей. По подобен начин думите на Павел в Деяния 20 ни показват сърцето на апостола.
Той беше предупреждавал светиите в Ефес ден и нощ със сълзи. Проливаме ли някога сълзи, когато мислим как Господните овце са били разпръснати и заблудени? След това апостолът очертава две опасности, които ще сполетят стадото. Ще има свирепи вълци отвън, невярващи, които ще опустошат Божието стадо. Това все още се случва днес!
Второ, „от самите вас“, дори от тези мъже, които сега стояха пред него, истински вярващи, ще има такива, които ще говорят изопачени неща, за да отвличат ученици след себе си. Един пример може да бъде Именей и Филет, които учеха, че възкресението вече е минало (2 Тим. 2:17). Това ни показва още една причина защо има толкова много фалшиви учения в наши дни и защо понякога дори истински вярващи не могат да се съгласят относно истината на Писанието.
Апостол Павел беше предупредил тези старейшини, а и нас също. Господ Исус идва скоро. Нека бъдем нащрек, докато не чуем Неговия вик (1 Сол. 4:16)!
