14 А аз да не бъде да се хваля освен с кръста на Господа нашего Исуса Христа, чрез когото е светът за мене разпет, и аз за света.
1 (по Слав. 21) Първому Певцу, на Аиелет Шахар. Псалом Давидов. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч от спасението ми И от думите на стенанието ми? 2 Боже мой, викам дене, и не отговаряш, И ноще, и не премлъкнувам. 3 Но ти си Свет, Ти който обитаваш между Израилевите хвали. 4 На тебе се надееха отците ни: Надееха се, и ти ги освободи: 5 Към тебе извикаха, и избавени бидоха: На тебе се надееха, и не се посрамиха. 6 А аз съм червей, а не человек, Укор на человеците, и презрян от народа. 7 Ругаят ми се всички които ме гледат: Отварят устните си, киват с глава, и казват: 8 Упова на Господа, нека го избави: Нека го спаси понеже благоволи за него. 9 Но ти си който си ме извадил из утробата: Ти ми даде упование като бях на гръдите на майка си. 10 На тебе бих оставен от рождението си: От утробата на майка ми ти си Бог мой. 11 Да се не отдалечиш от мене; Защото скърбта е близу, Защото няма помощник. 12 Юнци много ме обиколиха: Бикове силни от Васан ме окружиха. 13 Отвориха върх мене устата си Като лъв който граби и рикае. 14 Излях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости: Сърдцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. 15 Силата ми изсъхна като череп, И езикът ми прилепна за гъртана ми; И ти си ме свел в пръстта на смъртта. 16 Защото псета ме обиколиха: Събрание на лукави ме окружи: Продупчиха ръцете ми и нозете ми 17 Мога да изброя всичките си кости; Те се взират в мене и ме гледат. 18 Разделиха си дрехите ми; И за одеждата ми хвърлиха жребие. 19 Но ти, Господи, да се не отдалечиш: Ти, сило моя, поспеши на помощ мене. 20 Освободи от меч душата ми, Живота ми от силата на псето. 21 Спаси ме от устата на лъва, И послушай ме, и избави ме от роговете на единорогите. 22 Ще проповядвам името ти на братята си: Всред събрание ще те хваля. 23 Вие които се боите от Господа, хвалете го: Всичко семе Яковово, славете го; И бойте му се, все семе Израилево. 24 Защото не презре, и не се отвърна от скърбта на оскърбения, И не скри лицето си от него; Но послуша когато извика той към него. 25 За тебе ще е хвалата ми в голямо събрание. Ще изпълня обещанията си пред онези които му се боят. 26 Ще ядат бедните и ще се наситят: Ще хвалят Господа онези които го търсят. Сърдцето ви ще живее вечно. 27 Ще си напомнят и ще се обърнат към Господа Всичките краища на земята; И ще се поклонят пред тебе Всичките племена на народите; 28 Защото на Господа е царството, И той владее над народите. 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята Пред него ще се преклонят всичките които слязват в пръстта; И никой не може да упази живота си. 30 Потомството ще му слугува: Ще се приказва за Господа на бъдещия род. 31 Ще дойдат и ще известят правдата му На люде които ще се родят, че той е направил това.
Галатяни 6:14 · Псалми 22 · BG1871
Що се отнася до благодатта, какви безвъзмездни действия на любов се виждат в кръста! Единородният Син беше изпратен от славата отгоре, за да понесе гнева, дължим на нас, за да можем да споделим славата, дадена на Него, и да бъдем обичани, както Той е обичан.
И чудото на Неговата Личност не трябва да се пропуска, Бог, проявен в плът. Такъв беше Божият Агнец. Грехът в човека беше отричането на това, че Бог е над и отвъд човека. Божият Син, като Човешки Син, понесе Неговата присъда. За Него присъдата не беше малко нещо. Тя изтръгна от Него вика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“ Думи с пълно и мъчително значение сами по себе си, но все пак слаби изрази, когато Той ги използваше за това, което чувстваше, чието сърце и ум бяха безкрайни. Кой беше Той, ясно се виждаше тогава и там, както показва Псалм 22, защото това, което никое просто създание не можеше да направи, се намери в Него. Изоставен от Бога, Той не изостави Бога.
Такава беше светлината, която сияеше в кръста на нашия ГосподИсусХристос. И каква мярка ни дава тя за това, което бяхме, преди да Го наречем Господ. Мярка за това, какво Бог мислеше за нашия грях, за единственото нещо, което можехме да наречем свое. Кой трябваше да го отнесе в Божието присъствие? Кой трябваше да го уреди? И след като понесе присъдата му, да уреди съвестта ни завинаги? Един и само Един можеше да направи тези неща; и Неговата слава се изявява, изповядана от това, че Той е поел тази чаша и ни е освободил завинаги!
