Нека читателят отбележи това: Исус и възкресението. Защо не беше Исус и въплъщението или Исус и разпятието? Дали защото тези дълбоки и безценни тайни не заемаха място в апостолското проповядване и учение? Прочетете 1 Тимотей 3:16 и Галатяни 4:4–5 за отговора. Тези пасажи решават въпроса относно основните доктрини за въплъщението и разпятието.
Но Павел проповядваше и учеше и ревностно настояваше на възкресението. Самият той беше обърнат към възкръснал и прославен Христос. Самият първи поглед, който той хвана на Исус от Назарет, беше като възкръснал Човек в слава. Павел проповядваше евангелие на възкресението. Той се трудеше да представи всеки човек съвършен във възкръснал, прославен Христос. Той не се ограничаваше само до въпроса за прошката на греха и спасението от ада, колкото и безценни да са тези плодове на изкупителната смърт на Христос. Той се стремеше към славната цел да насади душата в Христос и да я задържи там. „Погребани с Него в кръщението, в което и вие бяхте възкресени с Него… оживени заедно с Него“ (Кол. 2:12–13).
Такова беше проповядването и учението на Павел. Това беше неговото евангелие. Това е истинското християнство, в контраст с всички форми на човешка религиозност и плътски пиетизъм под слънцето. Животът във възкръснал Христос беше великата тема на Павел. Не беше просто прошка и спасение чрез Христос, а съюз с Него. Евангелието на Павел насади душата веднага във възкръснал и прославен Христос, като изкуплението и прошката на греховете бяха очевидното и необходимо следствие. Това беше славното евангелие на блажения Бог!
