19 И от Манасия се припаднаха при Давида когато дойде с Филистимците против Саула за да се бие, но не им помогнаха; защото войводите на Филистимците се съветваха и върнаха го, понеже думаха: Ще припадне при Саула господаря си за беда на главите ни.
21 и те помогнаха Давиду против разбойниците, защото бяха всичките силни с крепост; и станаха началници на воинството.
1 И когато Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг в третия ден, Амаличаните бяха направили нападение в южната страна и в Сиклаг, и поразили бяха Сиклаг и изгорили го бяха с огън. 2 И запленили бяха жените които бяха в него: от малко до голямо не умъртвиха никого, но взеха ги та отидоха в пътя си. 3 А Давид и мъжете му дойдоха в града, и, ето, беше изгорен с огън, и жените им, и синовете им, и дъщерите им запленени. 4 Тогаз Давид и людете които бяха с него възвисиха гласа си та плакаха доде не им остана вече сила да плачат. 5 Така и двете жени на Давида бидоха запленени, Ахиноам Иезраелянката, и Авигея жената на Навала Кармилеца. 6 И оскърби се Давид много, защото людете говореха с камене да го убият, понеже душата на всичките люде беше преогорчена, всеки за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа Бога своего. 7 И рече Давид на Авиатара свещеника, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И донесе Авиатар ефода при Давида. 8 И попита Давид Господа и рече: Да гоня ли след този пълк? ще ги стигна ли? А той му рече: Гони; защото наистина ще стигнеш, и непременно ще отървеш всичко. 9 Тогаз отиде Давид, той и шестте стотин мъже които бяха с него, та дойдоха до потока Весор, дето останалите се спряха; 10 а Давид сам и четиристотин мъже гонеха; понеже останаха назад двесте които, уморени, не можаха да преминат потока Восор. 11 И намериха человек Египтянин в полето, и доведоха го при Давида; и дадоха му хляб, и яде, и напоиха го с вода; 12 и дадоха му една част от низаница смокви, и два грозда сухо грозде, та яде, и върна се духът му в него; защото не беше ял хляб нито беше пил вода три дни и три нощи. 13 И рече му Давид: чий си? и от де си? И рече: Отрок съм Египтянин, раб на един Амаличанин; и остави ме господарят ми, понеже се разболях три дни сега, 14 Ние направихме нападение в южната страна на Херетците, и в страните на Юда, и в южната страна на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън. 15 И рече му Давид: Можеш ли да ме низведеш към този пълк? А той рече: Закълни ми се в Бога че няма да ме умъртвиш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те низведа при този пълк. 16 И когато го низведе, ето, те бяха разпръснати по лицето на всичкото място та ядяха, и пиеха, и веселяха се заради всичките големи користи които взеха от Филистимската земя и от Юдината земя. 17 И удари ги Давид от зората дори до вечерта на утрешния ден; и не се избави нито един от тях, освен четиристотин момци които седяха на камили и побегнаха. 18 И отърва Давид все що бяха взели Амаличаните; и двете си жени отърва Давид. 19 И не им се изгуби ни малко ни голямо, ни синове ни дъщери, ни корист ни нищо от колкото бяха взели от тях: всичкото върна Давид. 20 И взе Давид всичките овци и говеда, и като ги караха пред другите скотове, говореха: Тези са Давидовите користи. 21 И дойде Давид при двестете мъже които бяха изнемощели та не могоха да идат след Давида, за това ги бе оставил на потока Восор; и излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги. 22 И отговориха всичките лоши и развращени мъже от онези които бяха ходили с Давида и рекоха: Понеже те не дойдоха с нас, не щем да им дадем от користите които отървахме, освен на всекиго жената му и чадата му; и нека ги вземат та нека си отидат. 23 Но Давид рече: Не правете така, братие мои, за онези неща които ни даде Господ, който ни упази и предаде в ръката ни пълка който бе дошел против нас. 24 И кой ще ви послуша в тази работа? но според дела на слазящия в боя така ще бъде и делът на седещия при съсъдите: равно ще се делят. 25 И стана така от онзи ден и после; и направи това закон и повеление в Израиля до този ден. 26 А когато дойде Давид в Сиклаг, проводи от тези користи на Юдините старейшини, на приятелите си и рече: Ето вам благословение от користите на враговете Господни. 27 Проводи на онези които живееха във Ветил, и на онези в южния Рамот, и на онези в Ятир, 28 и на онези в Ароир, и на онези в Сифмот, и на онези в Естемо, 29 и на онези в Рахал, и на онези в градищата на Иерамеилците, и на онези в градищата на Кенейците, 30 и на онези в Хорма, и на онези в Хорасан, и на онези в Атах, 31 и на онези в Хеврон, и на всичките места по които Давид ходеше, той и мъжете му.
Хора от Манасия дойдоха да помогнат на Давид, когато той беше в Сиклаг. В много отношения това бяха много трудни времена за Давид, защото Саул се опитваше да го убие. Като един от филистимските водачи, цар Ахиш, който защитаваше Давид, дори искаше да се присъедини към филистимците в битката им срещу Саул. Господ предотврати този план, защото другите филистимски водачи отказаха да позволят на Давид да се присъедини към тях. Когато се оттегли в Сиклаг, Давид и хората му разбраха, че амаликитците са го ограбили и са отвели всички жени и деца. Чрез Божията милостива и чудотворна намеса те бяха запазени и Давид успя да ги спаси всички и да възстанови всичко (1 Цар. 30). След това Давид изпрати дялове на онези, които му бяха помогнали по-рано.
Не знаем кога хората от Манасия се присъединиха към Давид, но те много му помогнаха и той им даде почетни позиции. От контекста на днешния стих научаваме, че те са се присъединили към Давид, преди той да бъде помазан за цар. Други може да са се присъединили към него по-късно като последователи, преди целият Израел да го последва.
Това, което е важно за нас днес, е как публично се идентифицираме с истинския Давид, нашия ГосподИсусХристос. Това не става чрез политически схеми, целесъобразни планове, популярни движения или активизъм. По-скоро го правим, като Му се покоряваме в подчинение на авторитетното Божие Слово. „Силни мъже на доблест“ днес са истински християни, които са мъже и жени на молитва, служещи Му с посветен живот, в каквато и да е роля Бог да ги използва. Новият Завет ни наставлява да Му се предадем напълно като Негови ученици. Ние ставаме ученици и се учим от Него, като поемаме Неговото иго върху себе си (Мат. 11:29), в послушание и посвещение на Него, докато Той дойде.
