Терминът „двусмислен“ се появява само два пъти в Новия завет, и двата пъти в Посланието на Яков. Това е живописен израз. Други английски преводи предават смисъла като „човек с две мисли“ или „човек с раздвоена душа“. Когато мислим за онези в Писанията, които се опитваха да следват Господа, докато се поддаваха на други влияния, можем да видим трагичните резултати. Въпреки че Лот беше праведен, той се премести в Содом и измъчваше душата си. Въпреки че Мириам се радваше с Моисей след избавлението на Израел при Червено море, по-късно тя говореше против него поради предразсъдъци и завист. Въпреки че Соломон знаеше опасностите от неправедните връзки, той избра да обича много нечестиви жени и скоро стана неверен на Бога.
Ако не искаме да повтаряме тези грешки, стиховете от Яков ни дават известна помощ. В глава 1 вярващите са поканени да търсят мъдрост, като я искат от Бога с вяра. Ако вместо това таим съмнения, когато се молим, ще бъдем двусмислени хора, нестабилни във всичко останало. Вярно е, че един християнин понякога може да има чувство на несигурност относно Божието дело и пътища, но съмненията от Яков 1 са онези подозрения, които ни казват, че на Бога изобщо не може да се вярва. Ако Му се молим, без да имаме вяра в Неговата сила и доброта, каква стабилност ще имаме?
След това Яков 4 се фокусира върху егоистичните страсти, които създават раздори сред вярващите. Гордостта и завистта ще ни накарат да се възвисяваме, а това води до много проблеми. Но ако очистим сърцата си – тоест, ако признаем смесените си мотиви и се покаем за тях – вече няма да бъдем двусмислени. Тогава Господ, Който дава благодат на смирените, ще може да ни издигне.
